Спомени на Никола Петров Русински, публикувани в сп. "Илюстрация Илинден":
1)Страници от моя дневник за 1901 г.
2)Последния час на Даме Груев.
3)Моята дейност в Битолското поле и Морихово.
4)Въстанически дисциплинарен устав.
5)Една тридесет и седем годишнина.

"...За да се изменят тия закони и традиции, нуждни са революционни сили, възпитани демократично в духа на българските първоапостоли Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и други.
Македония е родила множество такива борци. Преживеното робско положение на народите в Турция е най-добрата гаранция да се хвърли семето на народната свобода за всички нации в Македония и Одринско. Македония и Одринско са за нас народното ни училище. Аз и многожеството апостоли като мене носим семето на едно народно самоуправление, без султан, цар, княз и други тем подобни. Ние искаме широка свобода за всички родени в тая робска от векове страна. Ние искаме да живеем братски с всички народности и затова ние зовем и другите народности да влезат в редовете на борците, включително и ония турци, които не са развратени от разбойническите похвати на управниците, които не се задоени с ислямовска омраза към християнските народи в Турция...
Македония от Шар Планина до Юг е населена с турци, албанци, българи, власи, гърци, евреи, цигани, но не и със сърби, които живеят на север и североизток от Шар до Прешово. Разноцветността на населението в Македония само ни дава да разберем, че не требва да се работи в полза само на една от населяващите Македония народности, понеже тя е общо отечество на всички тия, които я населяват. Ние требва да сближим всички, да им дадем да разберат, че никоя народност не требва да мечтае да използува свободата лично за своите цели и да господствува над другите...
Идеята, която внасяме ние: Македония за македонците и федерация на балканските държави, може да ни гарантира живота в пределите на една силна балканска федеративна държава. При такова едно положение само всека народност ще може да прояви своите културни способности и ще се самоопредели към коя от съюзените народности да принадлежи...

Следобед в 2 часа почнаха разисквания по протоколите с големо оживление...Председателят ме запита, искаш ли да говориш? Взех думата и не се спрех на протоколите, а на самия отчет, за който си държех бележки, и казах следните думи: "Другари делегати, въпросът за въстанието е решен. Десетки хиляди човешки жертви ще се дадат...Ние сме повикани тук да подпишем присъдата на оная народна рожба, за която се клехме да дадем живота си, да я запазим и отрастнем. Тя - македонската революционна организация - е страшилище, тя е заредено оръдие и никой не смее да се доближи до него, но оръдието гръмне ли, ще видят враговете силата му...
Ние не сме достатъчно говори да атакуваме по всички линии неприятеля, да обявим повсеместно въстание в Скопско, Солунско, Одринско. Ние не сме достатъчно популяризирали нашите искания пред претендентите за нашата родина. Щом обявим въстанието, всички претенденти, особено Гърци и Сърби, ще се нахвърлят в нашите позиции (селата) зад настъпващите турски войски. Ще деморализират населението, ще използуват терора и насилието от турските власти и ще искат да декларира нашия народ, че са сърби, че са гърци, за да намерят закрилата си пред турците от сърби и гърци. След въстанието не ще има революционно дело, а българският елемент ще бъде подвъргнат на претопяване."
Некои от воинствено настроените земаха да ме иронизират и обвиняват в малодушие.
Сарафов взе думата, за да подигне духа на делегатите..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Петров Стоянов Чукарски - Русински (1875-1942; София) е български революционер, войвода на В.М.О.Р.О. През 1895 г. участва в Четническата акция на Върховния комитет. През 1900 г. е изпратен от Гоце Делчев да организира Битолския революционен окръг. Войвода е в Демирхисарско, Крушевско, Кичевско, Прилепско, Охридско, Стружко, Битолско и Мариовско. Делегат е на Смилевския конгрес, като е избран в щаба на Прилепското горско началство. По време на Илинденско-Преображенското въстание командва и Леринските чети. Участва в Балканските и Първата световна война като част от българската армия. Член е на Македоно-одринската социалдемократическа група. Умира в крайна бедност през 1942 г.
Син е на революционера и участник в Разловското въстание - Петре Стоянов Чукарски.
Още информация за войводата Никола Русински тук

---