"...След смъртта на великия син на Македония – нашия учител – явиха се много въпроси за разрешаване. След този удар, между нас става нещо, колкото характерно, толкова обезпокоително. Забелезва се едно нескрито желание да сме номер първи. За да вземе какво годе отговорно место в организацията, всеки се позовава на различни неща, едни на дългата си революционна дейност, втори на некакво минало, трети на интелекта си, четвърти на връзките си тук и там.
Това е една проява най-малко симпатична, от която много требва да се пазиме. . . Всеки предмет заема свое место в пространството. Нека всеки македонец вземе своето место в революционната организация без да влага амбиция за капитанство. Македония нема нужда от капитани, а от доблестни редници – да се не забравя, че македонското дело се изнесе от редници... Всеки, който мисли другояче, не е изпълнил дълга си към Македония.
Болно ми е затова ти пиша така...
Според мен ето какво требва да се направи – да поставим твърде искрено под краката си всекакви амбиции за първенство – не требва да се забравя, че преживяваме най-сериозна криза – стискайки си братски ръката за дружна и творческа работа в Македония, мислейки, че само със саможертва – готовност да се мре, ще можем да задържим положението на организация вътре в Македония, да се впуснем в борбата и с младенческа жар да започнем да творим. Не сторим ли това и други неща от тоя род, ние – разбирай В.М.Р.О. – сме изгубени и ще бъдем проклети от великия дух на Тодора. Специално за Баня ще кажа, че е абсолютно необходимо бързото ти идване за да се тури край на исканията. Нека във Вавилон оставим да уреждат работите Брезов, Пламенов и другите, а ние да помислим за работа вътре.
Да престанем да храним греховни мисли по отношение на творческите сили в организацията, защото велика е идеята на която служим, безсмъртна е страната, която ни е родила.
Нека кажем за последен път: долу мизериите.
Да бъдем безсмъртни.
Целувки теб, Брезову, Пламен, Йосиф и Кирила от вашия: Чавдар.
23.IX 1924 г.
П.п. Писмото заслужава да се прочете на другите, та да знаят какво мисли техния брат Чавдар."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Щип Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров (1891-1925, София) е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия през Балканските войни, офицер от Българската армия през Първата световна война, Кочански околийски войвода на ВМРО, български учител и фолклорист.
За повече информация за автора тук