"Любезний ми приятелю!
поздравлявамъ Ви сърдечно.
Съ радость Ви извѣстявамъ, че по заповѣдъ на негово блаженство дойдохъ да отворiѫ тукашно българско училище и параклисъ, нъ за жалость щомъ са опитахъ миналий понедѣлникъ да го отворiѫ мѣстната власть по желанието на тукашния гърцки владика запрѣти ми и ми заповѣда да си отида на отечеството...
Г-не Верковичь! Вий сте живѣли више отъ 30 години тука въ Сѣръ и най-добрѣ знаете целитѣ и българоубийственитѣ намѣрения на тукашнитѣ гърци, които знаете, иматъ рѣдовенъ Силлогосъ, който ся располага съ единъ капиталъ више отъ 2 хил лири турски и ся труди за погърчванието на цела Источна Македония; много добрѣ би било, ако обърнехте внимание на нѣкое благодѣтелно дружество върху туй славеноубийствено намѣрение на туй отъ една шепа племя и го убѣдяхте да отстѫпи една достаточна помощь за отваряне на двѣ четверокласни училища, едно мѫжко и друго женско...
Г-не Веркович!
Прочетохъ и писмото Ви, чрѣзъ което искате описанието на Хрупишката кааза...
Хрупища, столицата на тезоименна нахия, е градецъ, състоящъ отъ 1000 кѫщи - 100-на турско-арнаутски, 500 влашки и 400 български.
Госново с. българско
Старичина българско
Лудуво българско
Долене българско
Сничане българско
Могила българско
Лубраде българско
Добринища българско
Папратско с. българо-помашко.
Забърдене българо-помашко.
Лѫка с. гърско
Изгибле с. българско
Граченъ с. българско
Сойчя българско
Семусе българско
Кирчища българско
Нестрамъ българско
Калища с. българско и помашко мѣшено.
Марковене българско и помашко мѣшено.
Пѣсякъ с. българско
Витанъ с. българско
Мирославица арнаутско-турско."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Петър Вълчов Сарафов (1842-1915; София) е български възрожденец и общественик. Учител в Сяр, Гайтаниново, Либяхово, Зърнево, Неврокоп, Дебрене и др. След Априлското въстание е арестуван от османските власти, а през 1880 г. открива отново българското училище в Сяр. Петър Сарафов е един от първите трима български учители, които получават учителска правоспособност от турските власти в Солун и архимандрит Методий Кусевич го назначава за екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония. През 1885 г. е арестуван в Сяр заедно с архимандрит Харитон Карпузов и изпратен на заточение в Мала Азия, откъдето успява да избяга през 1887 г. Петър Сарафов е баща на видния революционер и войвода Борис Сарафов и на големия български актьор Кръсто Сарафов.
За повече информация за Петър Сарафов тук