Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Спомени за Владо Черноземски (по случай 5 години от героичния му подвиг)", публикувано във в-к "Македонска Трибуна", год. XIII, бр. 659, Индианаполис, САЩ, 5 октомври 1939 година
Иван Михайлов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Спомени за Владо Черноземски (по случай 5 години от героичния му подвиг)", публикувано във в-к "Македонска Трибуна", год. XIII, бр. 659, Индианаполис, САЩ, 5 октомври 1939 година


Увеличи
Описание

Последният водач на ВМРО Ванче Михайлов за големия македонски борец Владо Черноземски, убил сатрапа на македонските българи крал Александър Караджорджевич в Марсилия.

...Седнал кръстом нозе, близо до карабината си, която бе опрена на стената, беше един на средна възраст човек, който повечето време мълчеше. Имаше набити плещи, отворен искрен поглед, широко лице, по което беха опнати черти, които издаваха хладнокръвие. На думите на старите той отдаваше особено внимание: поглъщаше всичко, което говореха, а очите му издаваха унесът, който владееше в момента душата му. Познах го веднага, че е Владо Черноземски. Виждал го бех и други път. Приказвали бехме често за разни неща и за разни случки. Интересът му бе голем не само към съдбата на Македония, но и към всичко, което става в Европа.
Между другарите си той се ползуваше с името на голем смелчак, обаче никой не знаеше точно какви граници може да приеме неговата смелост. Макар в походката си и да бе малко бавен, леко приведен, при дело той бе бърз и неимоверно съобразителен. Обичаше да третира философски въпроси, да се занимава и да тълкува библейски мъдрости и да води, особено през последно време, живот на аскет. Отказал се бе от цигарите и спиртните напитки.
Нашият разговор и работа продължиха до късно. И когато много от гостите си отидоха, останахме неколко души на приятелска беседа. Не ни се спеше и всички излезохме на дългия чардак, който бе надвесен от горния кат на къщата. Нощта се бе спуснала отдавна вън и бе обвила със сините си мрежи селото. Некъде на хоризонта месеца се мъчеше да пробие с бледата си светлина един продълговат облак, успоредно надвесен над гребените на едва доловимите далечни планини.
Сега се яви охота у Владо да говори. Нея нощ той говори много и ни разказа за мъката, която бе спотаена в душа му.
Бил из щипските села с една малка ревлюционна група. Един ден войводата изпратил него и близкия му другар да влезнат в едно село и накажат един предател. Преди да стигнат селото, Владо и другарът му, решили да причакат в лозята бащата на другаря му и от него да получат сведения за положението в селото. Скрили се в лозята и дълго чакали. Привечер дошел старият баща с кошница в ръце да набере грозде. И точно когато откъснал един грозд и му се радвал, излиза син му, за да му се открие. Бащата не видел дълго своя син, отначало не повервал, че е той. Виждайки го въоръжен, той помислил, че сърбите му правят некакъв капан. Затова отказал дори да се обърне и поел пътя към селото. Едва когато бил настигнат от двамата, той повервал, че са хора на организацията и ги приел на заслон.
При друг случай Владо се отделил от четата с двама другари и през планинските долове ги завел до развалините на малки колиби, пръснати из ридищата. Със сълзи на очи той им е разказвал, че това е местото дето родът му е живел от дълги години и че сега всичко е било сторено прах и пепел от новите поробители. Клетва дал да отмъсти. Клетва примесена с горчиви сълзи и отровена от страдания душа.
Той разправи и други свои преживелици, па на край засили гласа си и се провикна: "В Женева има Общество на Народите. То се грижи да защити животните, ала досега нищо не е сторило да защити нашия беден и измъчен народ. Ние по-долу от животните ли сме поставени?" Скръцна зъби, сви устни и замълча. Жаждата за правда мъчеше душата му. Месецът бе преминал през облака и спокойно плуваше по тъмносиньото небе. Беше ведра, спокойна, чудна нощ, каквито само недрата на македонските планини имат.
Това бе последната ни среща. Друга среща немахме. Не много дълго след това той се възвиши по стръмния път на Голгота и стигна там откъдето се минава във вечността. Владо изпълни клетвата си пред Македония. Затова тя го обгърна с безпределната си обич. Казват, че костите му били скрити нейде из марсилските гробища, за да неможела незнайна ръка цветя да сложи на гроба му. Един ден, и той не е далече, Македония ще издири неговите кости, за да ги постави в светия си храм - пантеонът на македонските борци. Дотогава, спи спокойно юнако! Делото живее и заедно с него живее и Македония!


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1116 пъти.