Арсени Йовков за Илинденското въстание:

Прeди около 35 години безумни нeколко мечтатели, които терминологията на патриархалните времена кръщаваше с прозвището „нехранимайковци", дълго упоявани в красивите идеи на великата французка революция и в общечовешките веяния на Балканския социален идеолог Хр. Ботев, там нейде из тъмните килики на македонските хижи беха се заклели пред Бога и съвестта да сложат плът и кръв за израждане новата вера на Македония.
Преди 35 години в заветната земя на Крали Марко неколко гранитни воли, в които бе секаш вплотената македонска воля на тоя македонски великан, почукаха под пещерите между Пелистер и Вардар, за да пробудят спещия дух на Крали Марковската сила, която ето 5 века бе хвърлила под зъбците на ръждата, копие, дух и буздуган.
Невъзмутим спеше в пещеря си Балканският юнак, неговото съзнание бе молепсано от продължителен сън; Ала когато Вардара почна да влачи кърви и трупове на новите потомци, когато македонската земя прокънте от писъка на вдовици а сираци, когато траур покри слънцето, що огреваше тая земя той шеметно отвори очи, той напусна своето легловище, той излезе на бел свет, за да приобщи най-сетне своя дух към духа на тия неколко безумци.
И плъзна из македонската земя нова една религия, която носеше и новото кръщение и себеотрицанието на христянския мъченик, и идеогията на нов един век. Там некъде отвъд тая граница македонският селенин и еснафлия требваше да остави и домашно огнище, дето той другаруваше с тихата народна песен, да остави мъка и воля, с които той също живееше неотлъчно, да презре и суеверен страх и собствено безверие, за да поеме вече пътя, който щеше да го изведе към други висини...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Стружкото село Селци Арсени Танасков Йовков (1882-1924) е ВМОРО революционер, публицист и поет. Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като след въстанието емигрира в България. Основава Дебърското македонско братство в София. Участва във войните за национално обединение. По време на Първата световна война е кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917-1918). След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация и е главен редактор (1921-1924) на вестник "Илинден". Убит е по време на Горноджумайските събития. Автор е на поемите "Проклетина" (1905) "Люлебургаз" (1912), както и на "Ода за 1000 годишнината на Цар Борис" (1907).
За повече информация за автора тук

---