Поредицата исторически статии на члена на Задграничното представителство на ВМРО Георги Баждаров (под псевдонима му Катон) за фракционните борби в македонското движение от неговото създаване до края на Първата световна война.

Обективните причини на революционното движение в Македония при неговата поява, се съдържат в политическото безправие през време на хамидовия деспотизъм, в произвола избиващ в систематичен терор на малки и големи властници и даже на отделни лица от господствующата нация, в економическия гнет, на който беха подложени чифлигарските селени работящи денонощно на бегова земя (поне такава тя бе считана) за един мизерен живот и най-после в непоносими данъци, които събирачите правеха по-тежки с процентното негласно увеличение за себе си, особено това важеше при събирането на десетъка.
Най-много страдаха от този режим българите, които съставяха компактна селска маса. В градовете пак занаятчиите българи беха сравнително най-зле всред паразитическия чиновнически елемент в бюрократическата и теократическа държава на султаните. Тази беше широката основа, на която требваше да се изгради лабиринта на революционната организация. Зидаритe пък беха македонците, свършили Софийското висше училище, Солунската мъжка гимназия, четвъртокласните училища в Серес, Одрин, Битоля и Скопие - развити по-късно в общообразователни гимназии (Одрин и Битоля), други в педагогически училища (Серес и Скопие). И тези които организираха народа беха пак българи, излезли из неговата селска и градска среда на земледелците и еснафите.
Едва македонските българи беха вече към края на борбата си с фенерската патриаршия и поддържаната от нея и гръцките консули пропаганда, сърбите, подпомогнати от правителството на Хамида, което се ръководеше в случая от принципа "разделяй и владей", почнаха своя пропаганда, като намериха малка почва сред заинатените българи-гъркомани в Скопско и Тетовско. В последното десетилетие на миналия век сръбската пропаганда пусна свои пипала, добре платени агитатори сърби и некои подкупени пропаднали българи, в цела Македония - даже в Серес бе отворено по едно време сръбско училище, което, както и на много други места, остана без ученици. Органите на бюрократизираната Екзархия невинаги и не на всекъде развиваха нуждната енергия, нито проявяваха потребния такт за борба с пропагандите. В Щип, Прилеп, Велес общините, под ръководството на местни интелигентни сили, захванаха да реагират против системно прокарваната централизация от Екзарх Иосиф I. На тази почва не бeше трудно да се оформи националното движение в революционно под влияние на идеитe на Раковски, Левски, Ботйов и в Македония се запe:
Аз не вeрвам, че калугер
Ще спаси раята,
Свободата не ще Екзарх,
Иска Караджата.
Основателитe на В.М.Р.О. бeха добри националисти, но не шовинисти. Тe не желаеха да побългаряват другитe народи, но добри приемници на дeйцитe от националното възраждане, тe не можеха да допуснат деморализаторската дейност на сръбската и гръцката пропаганди, зад които се виждаха импералистическите домогвания на Сърбия и Гърция спремо Македония и фанатично се бореха с тия пропаганди. Идеалистичната подкладка на българския национализъм се вижда най-добре в целите, които си поставиха основателите на В.М.Р.О.: автономия на Македония, за извоюването на която те апелираха към всички народности, защото за всички ще бъде добре в самоуправляющето се общо отечество. Нужно ли е да припомваме, че революционното движение допринесе много за националното самосъзнание на аромъните в Македония, макар то, по силата на поменатите обективни причини, да бе ръководено от българи?

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
За повече информация за автора тук

---