"...Нас обаче в случая интересува и друго явление, което силно фрапира впечатлителния македонец; то е абсолютната безгрижност на българската преса към участта на брата роб, която само от кумова срама от време на време се обажда и за теглото му...
"Земл. Знаме", "Победа", и сие възпеват цепеницата, която требва да бие собствените им мозъци, а не обелват зъб за причините за бегството на ония мрачни колони бежанци, движещи се с пречупени гръбнаци към България като към Ханаанската земя, оставащи зад гърба си в пламъци родна земя и вековен пот.
"Мир", "Пряпорец", "Ден", "Слово" и др. прегракнаха викайки, пречупиха гръбнаците писвайки пламени статии за лошите условия на живот в Шуменския затвор, де техните първенци лежат, когато има цел един народ да гние в мрачни зандани, за когото требва да трошат перата си. "Зора", "Утро", "Дневник" и др. дават почетни места на разни хуморески, фейлетони и др. като "Нови зъби", когато може и требва да се пише за запазване, поради случайно пропуснат удар, пощадените до сега зъби и глави в Македония.
Македонската емиграция, която за да популяризира известна забава, оглушва света, която в същите тия забави лесно осквернява духовете на ония, чиито песни пеят, не виждат ли теглото, сълзите, пепелищата на ония, които с мъка и в съня си очакват връщането на своите мили? Забрави ли се тая, или се е отдала под наем на разните партии в България?
Българи, към вас отправям своя апел и топла молба. Покрай делничните си грижи не забравайте и дълга към роба! Пишете и пейте за страната...
де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито,
и сърце зло в злоба обвито,
де плаче сирота вдовица,
де теглят без дом дечица...
Потърсих перото за безсмъртния поет-революционер Хр. Ботйов, защото то е усъвършенствувано не с престъпната замисъл да се екплоатира с нещастията на хората и да се пограбва потта им, а с искреното намерение да се превъзпита народа към един по-висш морал, към една по-светла правда..."

"...В Южна Сърбия за сърбите, а Македония за нас македонците, абсолютно е забранено при кръщенка да се поставят български имена. Г-жа Попова от гр. Кочани при кръщенка поставя на двама близнака имената: Крум и Аспарух. Сръбския свещенослужител най-цинично нагрубява кръстницата – зер сръбска реч е върло цветиста – и ѝ показва един дълъг списък от "славни" сръбски имена, от които може да се избере, без да сбърка две. – "Аз съм кума, а не ти отче!", отговаря натъртено кръстницата. – "Душан и Милорадич мора бити", отговаря "божествения" служител. Всички богомолци се обръщат на слух и зрение и следат двубоя. – За тебе могат да бидат така, а за мен, за нашия род те са Крум и Аспарух. Имената да си останат за вас, защото те нам са неизвестни. Сърдцата, душите, мозъците на тия деца ще си останат винаги на нас и с нас, разбра ли, дедо? живо отговори Попова. Дедото беше закървавил и изкривил очите си от злоба при чутото от тази бунтарка."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип Панчо Михайлов Апостолов Мечкаров (1889-1925, София) е български учител, офицер, поет, фолклорист и прославен кочански войвода на ВМРО.
Убит е на 14 юни 1925 г. на ъгъла на ул. "Витошка" и ул. "Гладстон", в близост до дома на тогавашния премиер Александър Цанков, по нареждане на Иван Михайлов и със знанието и съдействието на Трета секция при Министерството на войната.

---