В памет на трагично загиналите ми родители за свободата на Македония
За преоценка от нашите деца

Първи дел от спомените на видния български летец, деец на Македонската студентска корпорация "Шар", основател и ръководител на Тайната македонска организация "Нова Македонска борба" и деец на "Охрана" в Егейска Македония - Георги Димчев от с. Бозец, Ениджевардарско. Тук той разказва за ранните си спомени, за семейната си среда, за борбите, в които семейството му взима участие по време на турския режим в Ениджевардарско, както и за тежката съдба на македонските бежанци, принудени да напуснат родните си огнища.

Да напомним на живите за добродетелите на мъртвите - за тия, които без шум и блясък изгоряха в революционната борба за свободата на Македония, като със своята саможертва начертаха диря, която блести в световната революционна история.
На мъртвите - покой и вечна признателност!

...Сине мой, помня моят юг, където кокичето облича в бяла премяна поляните в горската дъбрава край моето малко, кокетно и бедняшко родно селце, обърнало поглед към Вардара и опряло гръб на Паяк. Помня измъчените лица на обитателите му, прерязани от дълбоки бръчки, проляли реки от пот, търсейки угода за своите господари чрез своя сравнително кратък, но тежък робски живот. И там, както и тук, теменужките насищат със своя аромат утрешния повей. Полският синчец по-ярко синее под лилаво-златистите лъчи на топлото южняшко утро, сякаш небето се е притаило за отмора, по синурите на люлеещите се класове от пшеница, сусам и мак. Красива е Боймията, някогашната крепост на българщината! Красива е моята нещастна родина Македония...

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Димов Димчев (1916-1980) е български офицер, деец на национално-освободително движение на българите в Егейска Македония в годините на Втората световна война.

---