Трета част от спомените на дееца на македонското младежко движение след 1934 г. Георги Димчев за тежкия си живот на бежанец в Бяла и Обзор, за идването си в София, за звенарския преврат от 19 май 1934 г., последвалите репресии срещу македонските българи от държавната власт и за основаването на различните нелегални македонски организации преди Втората световна война:

С идването в София заварих бурен политически живот в гимназията. Всяка сутрин лозунги привличаха вниманието на учениците. Не бяха редки и побоища. Стоях далеч от всички словесни и ръчни схватки. През едно междучасие застанал сам на двора, един осмокласник дойде при мен и ми дръпна от ривера двукольорната лента - черно и червено, която бех окачил предният ден в пансиона - знамето на борческа Македония. Запротестирах, но той ми удари една плесница и скъса двукольорната лента. Може би нямаше нищо да стане, ако не я згази с крак. Това видя друг осмокласник. Започна спор, който доведе скарване. Последва сбиване, намесиха се други, в миг училищния двор заприлича на бойно поле(...) Малко след като се прибрах в клас, звънеца изби. Стоях си на местото и разсъждавах върху случилото се. Нахлуха в класната стая непознати ученици от горните класове, между които познах и инициаторите на боя. Всички имаха двукольорни ленти. Бе събота. Запознаха се с мене. Един от тях нареди на едного от другарите си пансионер, да ме заведе след обед на събрание. Потупаха ме по рамото и си излезоха. Това ме поласка. Значи и те са македончета. Но с кого се биха и защо? Ето какво ме вълнуваше. Това научих на събранието следобед. Воюваха македонската група с крайната десница - новозараждащата се легионерска организация. От тоя ден заплувах във водите на македонското освободително движение, което даде отпечатък в целия ми сетнешен живот...


Деветнадесетомайският преврат сложи край на ВМРО. По списък оръжието бе иззето от нелегалните, а нейните ръководители подведени под съдебна отговорност. Създадени бяха концлагери, където бяха натъпкани всички ония, които можеха да окажат противодействие, поне се смяташе така. Правителствената мерка засегна и много други, които бяха интернирани от Петричкия окръг във вътрешността на страната, за да бъдат откъснати от базите си. Иван Михайлов продължаваше да се укрива, а фигурираше в списъка на подсъдимите. Няколко месеца по-късно, през с. Факия той бе преведен на турска територия заедно с Менча Кърничева. ВМРО престана да съществува. Нанесен ѝ бе съкрушителен удар. Михайлов получи смъртна задочна присъда.
Легалното македонско освободително движение, представено в България от Македонския национален комитет и Македонския младежки съюз, Задругата на македонските девойки и Македонския женски съюз останаха да издигат колебливо знамето на борбата, очаквайки и те своя край...


През 1933/1934 година бях ученик в шести гимназиален клас в Трета мъжка образцова гимназия. Преврата ме завари председател на Македонската ученическа секция в гимназията. При започване на учебната 1934/1935 година, Македонският младежки съюз бе обявен извеън закона и разтурен. Ние решихме да продължим дейността си, прикривайки я старателно. Положението на македонците през тая година може да се сравни с това на евреите след 1941 година у нас, макар страданията и жертвите, които понесоха те, далеч да надминават нашите.
Цялото Македонско освободително движение бе обезглавено. Съдилищата действаха, а концлагерите бяха претъпкани с ръководители предимно от легалното движение. Страх и несигурност обладаха всички.
Ръководството на ученическата ни секция реши да продължи борбата...

Научихме, че в Горна Джумая е създадена тайна Македонска революционна организация "Владо Черноземски" и че в нея членуват ограничен брой, предимно членове на стария Македонски младежки орден - рожба на Иван Михайлов, който почина на 19 май 1934 година. Това налагаше осторожност, още повече, че срещу нас щяха да се изправят амбициозни младежи, убедени михайловисти, докато ние стояхме на надфракционни позиции, поставяйки си за задача обединението на македонската младеж (...)
- Убедени, продължих, че Македония не може да принадлежи на България и не трябва на Гърция и Сърбия, ние ще се борим за свободна и независима Македония, в която всеки роден в нейните предели независимо от пола, вяра, политическа и народностна принадлежност, ще се ползва като равноправен член на обществото и строител на единството, така необходимо за превръщане Балканите от барутен погреб, в поле за спокойствие и културно съревнование.
- Та такъва цел си поставяше Михайлов, такъва е и нашата, прекъсна Марков.
- Не бих желал да споря дали е така. Приемам, че е. Това още повече улеснява споразумението ни и приближава становищата.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Димов Димчев (1916-1980) е български офицер, деец на национално-освободително движение на българите в Егейска Македония в годините на Втората световна война.

---