Сказка на секретаря на МПО Йордан Чкатров пред Македонското студентско дружество "Вардар" в София.

Светът имаше надежда, че след войната за човечеството ще настъпи нова ера - на мирно развитие, основано върху жизнените интереси на всеки народ и на принципите на правото и справедливостта. Мирните договори покрусиха тая надежда. Сметаше се, че те погребаха Македония окончателно. Обаче, неколко души нейни достойни синове на ново групираха своите съотечественици за установяване на нов и истински мир на Балканския п-в и в Македония.
Условията, които създадоха Вътр[ешната] Рев[олюционна] Мак[едонска] Организация през 1893 г. съществуват и сега, след войната. Към тех се присъединиха и ужасните условия, които мирния договор създаде за Македония и в Македония.
Положението в Македония всекога е било лошо, но днес то е чудовищно. И затова, нашата борба за мир, правда и свобода ще продължи. Ние не можем да загинем, защото нашия народ има право на съществуване. В миналото той даде доказателства на жизнен национализъм, който е ценен за общата културна съкровищница на човечеството. Както в миналото, тъй и днес, целта на борбата е следната: Македония да се издигне напълно в независима държавна единица или да се гарантира автономна под протектората на един действителен международен институт. Ние издигаме лозунга: Единна и неделима Македония - Македония за македонците.
Ние искаме омиротворение на всички балкански народи. Затова не отричаме лозунга за общо балканско споразумение - създаване на голема конфедерация или федерация на балканските народи. Възраженията против това не издържат критика.
Има голема разлика между сръбското разбиране на лозунга: Балканите за балканските народи и нашето разбиране. Сърбите сметат, че Македония е заличена от картата на света и че тая нова карта сега е окончателна и най-справедлива. Искат господството на Шумадия. Ние сме за свободното присъединение на балканските народи, пълна гаранция за техния суверенитет, свободна и равноправна Македония.
Понекога водителите на пробудения македонски народ излизат с минимални искания - поне, да се гарантират културните и политическите правдини, предвидени в договорите. Реалните нужди на момента не могат да бъдат пожертвувани за онова, което може да получи съществувание в близко или далечно бъдеще.
Пътят на македонското движение се определя от неговия характер и неговата цел, а не от конкретни случаи. То е абсолютно независимо от правителства, партии, реакционни и прогресивни течения.
Възприемаме революционната метода на действие, защото в Македония нема друг път за борба. Ние не сме пречка за сръбско-българското сближение. Пречка е Черната ръка в Сърбия. Тя не позволява зачитането на ония минимални права за българския елемент, които са предвидени в мирните договори. Сръбската програма е: един българин по-малко в Македония е една крачка напред към нейното посърбяване.
От България не искаме нищо друго, освен правото да живеем свободно и да изпълняваме своя дълг към поробеното ни отечество в рамките на основните закони в страната.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Прилеп Йордан Чкатров (1898-1945, Скопие) е български общественик и член на Вътрешната македонска революционна организация, Македонската младежка тайна революционна организация и Македонска патриотична организация. Осъден е на 15 години затвор от новата комунистическа македонистка власт в Югославия през 1945 г. В затвора Йордан Чкатров започва гладна стачка в знак на протест срещу убийството на брат му деецът на ММТРО и ВМРО Димитър Чкатров от югославските комунисти. Умира след 27 дена.
За повече информация за Йордан Чкатров тук

---