Кратък спомен на Владимир Руменов за Скопие, Тетовско и сръбската пропаганда от османско време.

Летото в Скопие е много горещо и прашно. От много работа бях изморен и се нуждаех от почивка. Отидох за 15 дена в Лешковски монастир, разположен в полите на Шар планина, на 10 кил. от Тетово. На първия празник дойдоха от Тетово - архиерейския наместник поп Мисо и трима първенци с жените си на гости у мене. Решихме да обедваме вън от оградата на монастиря в една ливада под големия орех. При тоя обед за пръв път се яви да прислужва едно момче на 13-15 години, което в говора си примесваше чисто сръбски думи. Питах игумена, - чие е това момче? Оказа се, че то беше от едно съседно село, ученик в сръбското училище в Скопие. След обеда, аз заприказвах с момчето и го упрекнах, че се учи при сърбите. То опнато почна да ми доказва, че е по-добре в сръбското, защото ние македонците не сме били българи и нахално взе в. "Вести", който донесе Поп Мисо и го заехме, и почна да показва думи, които не се говорят в Тетовско и се залови за ъ, ѫ, и ѭ.
Говореше доста логично за безполезността на ъ, който без да се произнася в края на думите е само един излишен баласт. Изобщо си спомвам, че доводите му против ъ беха почти същите, каквито се приведоха у нас сега от учените филолози, за да се изхвърли ненужната буква. Аз почнах да възражавам, като захванах от члена, казах нещо за глаголните форми, но за поп Миса моята защита се виде слаба, та ме прекъсна и почна:
"Момче, ти не си още толко учен, за да ги разбираш тия работи. И аз не съм много учен, но съм слушал що са казвали стари хора. Основателя на тоя монастир Пейчинович е разправял, че в старите книги, що се пазели в монастирите, било писано следното: Всичките славяни що са живели около Карпатите, Дунав, Сава, Драва до Цариград и Пелопонес говорили един много близък език. Св. Кирил и Методи написаха свещените книги на Македоно-българско наречие. Тоя език в книгите почна да се възприема и в Моравско и в Сръбско и всички почнаха да се побългаряват. Когато цар Симеон покори сръбско и хърватско, всички се изплашиха от българското първенство и за да не се побългарят чрез книгите и да бъдат един ден с български книжовен език, умни политици измислили да изхвърлят ъ, ь, и ѣ от Писмото, за да се различава от българското. По същите причини папите от Рим направили да се изхвърли славянската азбука у чехословенците и хървати та преданието казва, че по политически причини са изхвърлили ъ, ѫ, и ѭ от сръбската писменост, а не защото било по-практично, за да не се губи време, мастило и хартия, както те учат сръбските учители. И сега пак по политически причини, с помощта на турците, подкупват глупави като тебе българи от Македония, учат ги на сръбски, за да кажат един ден, че тая страна е сръбска и да я завладеят и да бъдеме ние роби на сърбите. Ние трябва да си пазим ъ, ѫ, и ѭ като очите, ако искаме да се освободим от турско робство и да не паднеме под сръбско."
Поп Мисо беше снажен с внушителна физиономия, човек роден за първенец. Говореше важно и убедително. Последните му думи беха изказани с такава интонация, че момчето се сепна и каза: "Може да е така, отче", и си отиде.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Д-р Владимир Руменов (1870-1939, София), роден като Наум Мушевски в Крушево, е български военен лекар (о.з. генерал от Българската армия), политик, общественик и революционер, деец на ВМОРО. Член е на Централното бюро на Съюза на българските конституционни клубове и депутат от Македонската парламентарна група в XXI-то и XXII-то Обикновено Народно събрание. Д-р Владимир Руменов е член учредител на Македонския научен институт в София; председател е на Върховния медицински съвет и участва в създаването на Медицинския факултет на Софийския университет.
За повече информация за д-р Владимир Руменов тук

---