Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация, взимайки повод от тълкуванията, които проникнаха в световния печат, по повод на последните политически събития в Балканския полуостров и във връзка с македонския въпрос, намира за необходимо да направи до заинтересованите правителства и общественото мнение в чужбина следната декларация:
Вътрешната македонска революционна организация се създаде в Македония през турския режим и продължава да съществува и днес като реакция срещу упражняваното робство над македонското население и като израз на желанието на същото население за свободно и самостоятелно развитие на Македония. Идеята за освобождение на Македония и за извоюване на нейната политическа самостоятелност еднакво вдъхновява Вътрешната македонска революционна организация и всички легални македонски организации в Европа и Америка.
Вътрешната македонска революционна организация е дълбоко убедена, че осъществяването на нейния идеал и освобождението на всички потиснати народи в Балканския полуостров ще донесе окончателното омиротворение в Югоизточна Европа.
Изхождайки от основната задача на Вътрешната македонска революционна организация, ние бихме посрещнали със симпатия всека инициатива за сближение между държавите и народите в Балканския полуостров, която цели възтържествуването на свободата и правдата. Но ние сме длъжни да подчертаем, че разрешаването на Македонския въпрос, който е въпрос преди всичко, на македонското население и на отношение между него и неговите поробители, никога нема да се постигне чрез споразумение между които и да са балкански държави, които биха пренебрегнали справедливите искания на това население.
През 1924 год. незабравимият водач на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров, заяви, че македонското население е принудено да прибегва към революционни методи на борба, само поради липсата на елементарни условия за човешко и национално развитие на Македония под сръбска и гръцка власт и че промената на съществуващите там условия ще направи безпредметно упражняването на казаните методи.
До този момент сръбското и гръцко правителства продължават своята насилническа и денационализаторска политика върху македонските българи и върху всички националности в нашето отечество. Със съжаление требва да се отбележи, че тези правителства са морално насърчени в тираническата им политика от досегашната пасивност на Обществото на народите, което требваше да съблюдава добросъвестното приложение на клаузите за покровителство на малцинствата, осигуряващи минимални културни и национални права на македонското население. Въпреки мемоара на Вътрешната революционна организация, подаден през 1924 год.; въпреки постъпките на македонските делегации, отишли в Женева да изложат непоносимото положение в Македония и да искат защита - Обществото на народите остана безучастно пред страданията на македонското население и абдикира от изпълнението на един договорен и хуманен дълг.
Като подчертава още един път декларацията на покойния Тодор Александров, която смета и като своя декларация, Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация заявява още един път пред целия свет, че Организацията е принудена да си служи с революционни средства в борбата си за освобождение на Македония, само поради жестокия и асимилаторски режим на Белградското и Атинското правителства и поради бездействието на Обществото на народите. Всека промена на този режим, която би донесла реални гаранции за свободно национално, културно и политическо развитие на македонското население, Организацията ще поздрави със симпатия като начало на мирно и справедливо разрешение на балканските проблеми. В противен случай, тя ще продължи борбата си за освобождение на поробена Македония по единствено възможния път, осветен от историята на всички народи и от естествените права на македонското население.

Македония
Януарий, 1934 г.
Централен комитет на Вътрешната македонска революционна организация: Иван Михайлов, Владимир Куртев и Георги Настев

Източник: НБКМ-БИА, ф. 292, а.е. 41, л. 45.

Автор: Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО) е най-мощната и значима национално-освободителна организация на българите в Македония , пряк наследник на организацията на македонските и тракийски българи ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) .

Историята на ВМРО разказана от нейния последен лидер – Иван Михайлов;

---