

В книгата си от 1903 г. "За македонцките работи" К. П. Мисирков обсъжда идеята за отделянето на македонските славяни в народност, отделна от българската, и доколко това отделяне е етнографски, исторически и лингвистично обосновано. Книгата е с ясни сепаратистки и про-сръбски внушения (повлияна от сръбския македонизъм на Цвийч, Белич и Новакович) заради което след излизането си тя или е конфискувана от ВМОРО или е изкупувана от сръбското посолство
в София, които я предават на сръбски агенти в Македония, където книгата трябвало да се разпространява и печели привърженици на сръбската кауза. По-късно в списанието на ВМОРО "Македоно-одрински преглед" Мисирков сам се отрича от тезите си изнесени в книгата
(К. П. Мисирков "Бележки по южно-славянската филология и история. Предговорна бележка", сп. "Македоно-одрински преглед" II (34-35), 1907 г., с. 553-555). Днес книгата и нейният автор са приети от поддръжниците на македонизма за фундаменти на македонисткия национализъм, а македонистите в Р. Македония обявиха Мисирков
за "македонецот на XX век".
За повече информация за книгата тук
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.
За повече информация за автора тук