

Деецът на ВМОРО Велко Думев за разстрела на 22 годишния ВМРО революционер Кирил Глигоров .
"Кирил Григоров умре като истински и горд рицар: "когато пише г. Антич, стражарите поискали да му вържат очите, Кирил енергично заявил: "неща да ми вържете очите". – Но това е според закона. Това иска законът, – казали му стражарите. "Макар, отговорил атентаторът, това е последната ми воля: не давам да ми се вържат очите!
В тоя момент ние си представяме образа на Кирила, надигнат до Божеството, сам станал божествен!..
Но тоя граните дух на младия революционер не беше ограничен само на суровия фанатизъм на една религия, на религията на Македония; Кирил имаше и едно сърдце за нежни чувства и любов:"когато чу присъдата, пише г. Антич (на 20 май т. г.) пребледне, и големите му очи се напълниха със сълзи", а когато на 30 авг. г. Томич поканил Кирил да подпише съобщението, че му предстои изпълнение на смъртната присъда, той запитал:"А защо не ми предаде писмото, което ми е изпратило годеницата ми? И на това свято чувство на Кирила г. Томич отговорил със сръбски цинизъм: Не зная български и немам преводач да го цензурира!"..."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Велко Думев (1869-1945) е български учител и деец на ВМОРО. Преподава във Велес, Сяр, Скопйе, Одрин, Пловдив и София (където е училищен инспектор). Делегат е на Солунския конгрес през 1896 г; председател е на Скопския окръжен революционен комитет; председател е на Одринския окръжен революционен комитет и подпредседател на конгреса на Петрова нива. През 1905 г. е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет. Участва в Балканските войни, като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Член е на НК на Македонските благотворителни братства и на Илинденската организация. Един от учредителите на Македонския научен институт. Редактор на в. "Илинден" и на в. "Независима Македония".
За повече информация за Велко Думев тук