"Кой македонски ратникъ отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ и кой български общественикъ не познаваше този едъръ планинецъ съ гордата осанка на юначното Костурско? Кой не е срещналъ орловия погледъ на синитѣ му като небесната ведрина очи и не е останалъ удивенъ и поласканъ...Кой събеседникъ "по вопросотъ" съ него е устоявалъ предъ непоклатния оптимизъмъ на неговия духъ, предъ силата на неговата логика и предъ съкрушителната аргументация на неговото македонско вѣрую закалено отъ изпитанията и твърдо като платината? Всички познаваха този македонски деецъ, който обаче никога не сочеше себе си въ обществени събрания и въ политически вестници и списания: Ляповъ никога не се изтъкна въ официална поза - нито съ речи въ конгреси на легалната македонска организация въ Царството, нито въ тѣхнитѣ книжовни органи, и все пакъ до последнитѣ часове на своя самотенъ, почти скритъ и скроменъ животъ, той стърчеше като голѣмъ трибунъ, като най-големъ народенъ, бих казалъ, трибунъ...
Димитрий Ляповъ Гуринъ се е родилъ къмъ 1870 год. въ с. Бобища, Костурско, което съ своя здравъ български духъ и день-днешенъ пази ревниво една отъ рѣдкитѣ отлики на старобългарския вокализъмъ - ринезма на така нареченитѣ носни гласни звукове... Ляповъ бѣше тази македонска обществена съвесть, която държеше подъ висшъ контролъ и неумолима преценка всички - голѣми и малки - общественици, македонски и тукашни. Ето защо за Ляпова може да се каже всичко - най-лошото и най-доброто у него: най-лошото у него бѣ това, че той забрави себе си; Ляповъ не помисли за личтното свое сѫществувание, защото великото и светото дѣло - сѫдбата на родината - погълна всичкитѣ му духовни и морални сили...
На 17 февруарий, тая година, историята на Македонското освободително движение записа още едно голѣмо, едно свѣтло, едно честно, едно борческо име на тоя свиденъ синъ на нашата изтерзана отъ близки и далечни душмани Родина - името на Димитрия Ляповъ Гуринъ. Вѣчно ще пребѫде това име и славата, която той никога не пожела."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Велко Думев (1869-1945) е български учител и деец на ВМОРО. Преподава във Велес, Сяр, Скопйе, Одрин, Пловдив и София (където е училищен инспектор). Делегат е на Солунския конгрес през 1896 г; председател е на Скопския окръжен революционен комитет; председател е на Одринския окръжен революционен комитет и подпредседател на конгреса на Петрова нива. През 1905 г. е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет. Участва в Балканските войни, като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Член е на НК на Македонските благотворителни братства и на Илинденската организация. Един от учредителите на Македонския научен институт. Редактор на в. "Илинден" и на в. "Независима Македония".
За повече информация за Велко Думев тук

---