Велко Думев за Илинденското въстание:

На 1893 г. за българското население на Македония идеята за свободата беше още един наивен купнеж по родна власт и се изразяваше в едно органическо отвращение от турския агалък; за нейната макар и малочислена интелегенция обаче тя беше напълно съзната. На тая почва Гоце и Даме туриха основите на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация, която след една подготовка само от 10 години, на 20 юлий - 2 август 1903 год. записа величавата Илинденска епопея, която по подвизи и жертви, по героизъм и самопожертвувание нема равна в историята на освободителните борби.
Тоя факт най-убедително говори, че Илинденското въстание е плод на онова масово революционизиране, което още с покръстването на всеки работник му посочваше крайната цел - освобождението на Македония от турското иго чрез масово въоръжено въстание. Тази ясна цел увличаше и извикваше надпреварване в бойната подготовка: исторически факт е, че Организацията извърши въоръжението изключително със средствата на народа, който ѝ ги даде от душа и от сърце - младите невести късаха герданите си, за да снабдят своите левенти с пушки; брат на брата отваряше касата, за да си отчете ръководителят наложения данък. Високият морал на организаторите, непроницаемата тайна и благородната революционна доблест, за които се пръскаха черепи, изгаряха живи и умираха с химни, привързаха народа към освободителната идея, и тя му стана плът и кръв; наред с големите водачи на ВМОРО сътрудничеха във великото дело и най-простите и най-бедните - всеки според силите си, всички въодушевени от един идеал - свободата на Македония!
Така движението стигна в некои революционни окръзи до най-високата точка на напрежение — факт, подчертан и на конгреса в Солун в последните дни на 1902 г. в писмото от Дамян Груев. Това напрежение, което не можеше да се удържи, без риск да предизвика преждевременно и нежелано изразходване на набраната енергия, както и фактът, че най- готови за акции се указаха югозападните райони на Македония, беха двете главни съображения за решението в Солунския конгрес на илинденското въстание от 1903 г. Историята на Македонското освободително движение ще установи, че въстание на 1903 год. се наложи от народа, отдолу, тъй повелително, както организирането и подготовката му се поде отгоре, от интелегенцията му.
Двадесет и две години ни отделят от това големо, най-големо, събитие в живота на Македония след Берлинския конгрес: жертвите, несметните и скъпи жертви, които Илинденското въстание даде, загубата на най-преданните синове на Македония още късат сърцата ни, за да се отнесем спокойно към тази голема епопея в епичния ръст на Македонското освободително движение. Въстанието не постигна крайната си цел, но решително ангажира грижите на Европейската дипломация по Македонския въпрос. Младотурската диверсия и Балканската сплетня го отбиха от правия път, Световната война отново хвърли Македония в по-хищни нокти: но македонският революционен дух днес с не по-малък героизъм и себеотрицание къса новите вериги.

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Велко Думев (1869-1945) е български учител и деец на ВМОРО. Преподава във Велес, Сяр, Скопйе, Одрин, Пловдив и София (където е училищен инспектор). Делегат е на Солунския конгрес през 1896 г; председател е на Скопския окръжен революционен комитет; председател е на Одринския окръжен революционен комитет и подпредседател на конгреса на Петрова нива. През 1905 г. е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет. Участва в Балканските войни, като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Член е на НК на Македонските благотворителни братства и на Илинденската организация. Един от учредителите на Македонския научен институт. Редактор на в. "Илинден" и на в. "Независима Македония".
За повече информация за Велко Думев тук

---