"Споменитѣ и запискитѣ на Л. Димитровъ, които съобщавамъ тукъ, съставляватъ сѫобщавамъ тукъ, съставляватъ сѫществено допълнение къмъ даннитѣ за революционното движение въ Дебърско, съдържащи се въ обнародванитѣ въ III. книга на "Материяли" спомени на Дѣянъ, Смиле и Митревъ. Къмъ устния разказъ на Лазаръ Димитровъ за събитията въ Дебърско презъ време на Илинденското въстание прибавямъ и нѣколко писани, откѫслечни бележки, които съдържатъ подробности за движенията на четитѣ и воденитѣ отъ тѣхъ сражения съ турски войски и арнаутски башибозукъ. По-голѣма часть отъ бележкитѣ сѫ писани отъ самия Л. Димитровъ, който самъ е родомъ отъ Дебърско и е бившъ мой студентъ по славянска филология, дългогодишенъ учитель въ Одринско и Македония, продължавайки да служи по сѫщото поприще и сега още въ България..."

Роденъ съмъ въ с. Дрѣнокъ (Дебърско), въ 1869 г., училъ съмъ се въ селото си при учитель Станко Лазаровъ, родомъ отъ сѫщото село. Той се е училъ въ Сърбия, бѣше свършилъ педагогическо училище, билъ е и въ Дечанския манастиръ. После стана свещеникъ (на 1871?) въ наше село.
...Презъ 1891/2 се записахъ студентъ въ Висшето училище въ София. Слѣдвахъ две години въ Висшето училище, следъ което станахъ учитель въ Солунъ въ първоначалното училище на Вардаръ-капия, гдето останахъ една година (1893). После отидохъ въ Гумендже за главенъ учитель и инспекторъ на ениджевардарската кааза (презъ 1894/5 год.). Не можахъ да стоя тамъ цѣла година, наклеветиха ме гъркомани и сърбомани, че ужъ съмъ билъ въ свръзка съ нѣкой комитетъ въ София, та ме интернираха въ Битоля. Бѣше решено да бѫда интерниранъ въ Дебъръ, но съ рушветъ сполучихъ да остана въ Битоля, гдето стояхъ четири месеца безъ работа. Тогава заварихъ въ Битоля Пере Тошевъ, Гьорче Петров, и др.; имаха вече организиранъ мѣстенъ комитетъ..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Дебърско Лазар Димитров (1869-1945, Пловдив) е българския учител, деец на ВМОРО и председател на Одринския и Серския окръжен революционен комитет на организацията.
Завършва Солунската българска мъжка гимназия, а след това преподава в българските училища в Дебър, Солун и Гумендже. Заклет е във ВМОРО от Гоце Делчев и Даме Груев. Работи в семинарията на Българската екзархия в Цариград. Преподава български език в Одринската българска мъжка гимназия като е избран и за председател на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО. По-късно става учител в българското педагогическо училище Сяр и става председател на Серския окръжен революционен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, като след неговия неуспешен край се спасява в България. През Първата световна война е училищен инспектор в Прищински и Призренски окръзи под българско владение. Умира в Пловдив в 1945 г.
Посетете Уикипедия за повече информация за Лазар Димитров

---