Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Ангел Винишки; Подвигът на Ангел Винишки (Винички), през р. Черна в с. Кръстец", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", кн. 142 и 150, София, 1943 година
Христо Настев от Щип, Вардарска Македония - "Ангел Винишки; Подвигът на Ангел Винишки (Винички), през р. Черна в с. Кръстец", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", кн. 142 и 150, София, 1943 година


Увеличи
Описание

"...Живите бивши дейци на ВМОРО, особено тия, които се минали границата по канала през Виница, и сега ще си спомнят с умиление за "Нашия бай Ангел", както винаги Гоце Делчев и всички по-приближени на организацията го наричахме, и когото зачитахме като кумир на освободителното ни дело, заради неговото редко себеотрицание и постоянство, с което отстояваше възложената му строго поверителна трудна и рискована длъжност - презграничен постоянен куриер на ВМОРО....
При създаването на ВМОРО още през 1893 год. той бе първият легален член в първото ръководно тело на организацията във Виница...
Като член в ръководното тело Ангел изпъкна със своята смелост и предприемчивост и с редко увлечение си остана такъв до своята кончина: нему се дължи създаването на първия презграничен канал на ВМОРО до Кюстендил и обратно. Той стана и първият нелегален презграничен куриер, а Виница пръв пограничен пункт на ВМОРО още през 1894 г...
през 1899 г. във Виница Ангел, със свойствената си усмихнатост и прямота между друго беше ми казал и следното: "И ако чуете некой ден, че са ме утепали на границата, да не вервате. Още не е роден тоя турчин, който може да ме утепа или жив да ме хване. Боя се само от некое подло предателство или коварна измена от посветен член на делото ни. Но докато не видя да се търкалят лешове пред мене и до като не изхабя и последния си куршум, нема да умра"...
...Делата на Ангел Винишки се много. Тие се знаят добре от всички негови живи съвременици-войводи и ръководни лица на ВМОРО.
Добрият Ангел! Той съчетаваше в себе си могъществото на национално съзнание и родолюбив дух. И сега аз виждам строго наблюдателените му живи очи и вежлива усмивка и природно проницателния ум на приятен събеседник и скромността на един селянин на труда.
Ангел Винишки стана изкуителна жертва на своя дълг към освободителното ни дело при свещенодействие, за което пожертвува не само материалното си благосъстояние във Виница, но и щастието на семейството си, към което той беше привързан с най-нежни чувства...

Сражението продължило повече от 7 часа с упорита и доблестна съпротива до последното им издихание. Надевали са се, че ще получат помощ от другарите си за разкъсване на кордона на неприятеля и да се оттеглят в недрата на Осогово. Напраздно. Към обед се е стекъл и маса въоръжен башибозук в помощ на аскера не само от Виница, но и от селата Градец, Пекяни, Блатец и пр.
При смела и упорита борба, привечер четниците се почувствали, че патроните им не се достатъчни да издържат положението до настъпването на нощта...
Изгубили и всека надежда от помощ на другарите си, изстреляли се последните си патрони. Един след друг четирите момчета загинали, пронизани в позициите. Последен е останал Ангел Винишки, който до последния момент отчаяно е отстоявал борбата, но безнадежно. След като е употребил и последния манлихеров патрон, той разкъсал писмото, което имал, разбил на парчета пушката си в скалите, след което си е послужил и с револвера. Последния патрон е запазил за себе си. С ядни закани към приближаващия се от всички страни аскер да го залови жив, с ура и възгласа "Да живее борбата за свободна Македония", залапал дулото на револвера си и така е издъхнал...
Ангел Винишки беше всеизвестен на местните турци и затова след сражението се установили самоличността му. За неговата глава кочанският каймакамин отдавна беше обявил големо парично възнаграждение...
Понеже познавах най-добре от всички Ангел Винишки, аз ще прибавя: Ако Симеон Молеров с четниците си беше попаднал в положението на загиналите геройски момчета от четата му с Ангел Винишки, последният немаше да го остави безпомощно да загине. Не само Ангел щеше да се хвърли смело в гърб на обсадилия позицията им аскер, за да спаси положението им, но той веднага щеше да вдигне на крак, като милиционери и всички по-изпитани членове на организацията...В това беха преуверени и всички, които познаваха добре предаността и делата на този смел и предан войник на борческа Македония..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Настев (1876-1962; Варна) е български революционер, деец на ВМОРО. Председател е на революционния комитет на ВМОРО в Бунар Хисар, Одринска Тракия. Секретар е на четата на Тома Давидов и е делегат на Смилевския конгрес през 1903 г. Участва в Илинденското въстание, като част от четата на Георги Попхристов. Началник на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил. Член е на Илинденската организация.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 518 пъти.