Из записките на члена на Леринското горско началство през Илинденското въстание - Христо Настев от Щип, за опожаряването на едно борческо село:
"Арменско е китно българско село, което броеше около 230 къщи, разположено в дъното на низината под вододела на Бигла пл[анина], между Буфската и Търсиенската гори, през което протича и едноименната селска река(...)
През въстанието Арменско даде 24 самоотвержени въстаници, въоръжени със свои средства. Сравнително, то и най-много пострада. Целото село бе хулигански оплячкосано и ограбено от редовната турска войска, след което немилостиво опожарено, а беззащитното население подложено на поголовно и немилостиво изтребление. Беха се спасили само които успеха да избегат. От проверката и анкетата се установи, че са избити немилостиво 164 невинни старци, жени и деца, 15 тежко ранени, а 23 жени и девойки изнасилени. Тази покъртителна сцена, поради безподобния си вандализъм и трагизъм, мъчно се отдава на описание и още по-малко от лице като мене, на което не му е занаят. Един черен хулигански акт, който по своето естество е и ярко изобличителен атестат за Султан Хамидовата армия.
Като свидетел на тази поразяеща трогателна картина, за която при всеко спомняне за Арменско неволно съм се разчувствувал до просълзяване и в тоя момент - след 38 години от тогава, буди в мен народната тъга за тези народни жертви - мъченици на своето съзнание за борбата ни. Като че ли и сега виждам окървавените трупове из дворищата и улиците на горящето Арменско. А те нема да се забравят никога и от никого, защото пътя на страданията винаги води към психологическата подготовка за целта на всеки народ. Само поради това, колкото и слабо да дам ясна представа за виденото и почувствуваното от мен в тоя момент, за да не остане в забвение този акт за опожаряването и жертвите в с. Арменско, заслужава едно описание, като един тъжен спомен от възстанието."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Настев (1876-1962; Варна) е български революционер, деец на ВМОРО. Председател е на революционния комитет на ВМОРО в Бунар Хисар, Одринска Тракия. Секретар е на четата на Тома Давидов и е делегат на Смилевския конгрес през 1903 г. Участва в Илинденското въстание, като част от четата на Георги Попхристов. Началник на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил. Член е на Илинденската организация.

---