Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Виница; Виница първи покрай-граничен пункт и канал на ВМОРО; Винишката афера; Виница след аферата; Винишкият шпионин", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", кн. 104-120, София, 1939 година
Христо Настев от Щип, Вардарска Македония - "Виница; Виница първи покрай-граничен пункт и канал на ВМОРО; Винишката афера; Виница след аферата; Винишкият шпионин", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", кн. 104-120, София, 1939 година


Увеличи
Описание

125 години от Виничката афера.
120 години от смъртта на Ангел Винички.
Спомените на войводата и изтъкнат деец на ВМОРО Христо Настев (Анчев) за Виница, Винишката афера и виничката организация на ВМОРО (първия покрай-граничен пункт на организацията).

"За съвременницитѣ - основатели и дейци на В.М.О.Р.О. Виница бѣше синонимъ на светиня. Виница стана популярна и вънъ отъ границитѣ на Македония съ злокобната афера презъ 1897 г. Малцина, обаче, сѫ посветени детаилно съ организационнитѣ тайни, съ особеното положение и роль, които заемаше и играеше Виница до деня на аферата и помрачението, което настѫпи следъ нея. А мнозина, може би сѫ чували само името Виница.
Виница е голѣмо кокетно село - паланка въ Кочанската околия. Разположено е въ живописното подножие на първото сев. източно възвишение на Плачковица планина, съ едноименното му плодородно поле, между лѣвия брѣгъ на р. Брѣгалница и нейнитѣ притоци: Осойница и Градецка рѣка...
Поради особеното си географско мѣстоположение, Виница съставлява и единствениятъ най-удобенъ населенъ пунктъ за прѣко съобщение между пръснатитѣ села въ недрата и разклоненията на планинитѣ Осогово, Голакъ и Плачковица, съ съседнитѣ околии: Щипска, Радовишка, Малешевска и Пиянечка. Затова във Виница всѣка срѣда ставаше и най-голѣмия оживенъ седмиченъ пазаръ...
Презъ 1899 г. Виница имаше 2600 ж., отъ които 1700 българи и 900 турци. Главниятъ поминъкъ на населението бѣше земледѣлието, въ което бѣше застѫпена главно оризовата култура, като най-доходна. Виница се славѣше съ своето хубаво вино, като производство отъ първокачественъ памидъ...Почвата и изложението на лозята благоприятствуваха много и за особенъ вкусъ и пивкость на виното имъ, което виничани обикновено си го наричаха съ доста съблазнителното му наименование "винце". И когато казваха "дайте ни по едно винце!" устата имъ се лепѣше...
Българското население се отличаваше съ закрепналото си национално съзнание и чувство за родолюбие. Търговията и занаятитѣ бѣха изключително въ тѣхни рѫце...Въ Виница нѣмаше бедно семейство, защото умѣеха да използуватъ рационално полскитѣ си имоти... Едновременно съ Щипъ, въ Виница най-напредъ бѣше създаденъ таенъ крѫжокъ отъ по-първитѣ мѣстни жители, които поставиха и основитѣ на В.М.О.Р.Организация.
При образуването на тайния революционенъ крѫжокъ презъ 1893 г. въ Щипъ рѫководителитѣ на сѫщия едновременно създадоха и свой клонъ въ Виница. Чрезъ Виница се организира и първиятъ таенъ каналъ презъ границата до Кюстендилъ и Виница стана най-удобниятъ покрайграниченъ пунктъ за Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организация.
Начало на крѫжока и първи легални рѫководители на пункта и канала въ Виница застанаха тогавашнитѣ съ доста завидно материално положение мѣстни търговци Спиро Амповъ и Георги Йованчевъ - синове на най-заможнитѣ и влиятелни по това време винишки първенци Ампо Чорбаджията и Йованче Петровъ...Като първи довѣренъ куриеръ за обслужването на канала е билъ посветенъ въ дѣлото Ангелъ Баба Божанинъ отъ Виница. Така тримата образуватъ и първото рѫководно тѣло на пункта и канала съ околнитѣ села до границата и лѣвия брѣгъ на р. Брѣгалница.
1. Спиро Амповъ стана първата изкупителна жертва, като почина отъ жестокитѣ изтезания, на които бѣше подложенъ по Винишката афера презъ 1897 год.
2. Георги Йованчевъ, като изменикъ биде убитъ отъ организацията презъ 1900 г. в Кочани.
3. Ангелъ Баба Божанинъ, известенъ на всички съвременници подъ името Ангелъ Винишки, загина достойно на поста си въ сражението при с. Драгобраща презъ 1902 год.
За тѣхъ читательтъ ще узнае подробности по-нататъкъ въ записките ми..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Настев (1876-1962; Варна) е български революционер, деец на ВМОРО. Председател е на революционния комитет на ВМОРО в Бунар Хисар, Одринска Тракия. Секретар е на четата на Тома Давидов и е делегат на Смилевския конгрес през 1903 г. Участва в Илинденското въстание, като част от четата на Георги Попхристов. Началник на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил. Член е на Илинденската организация.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 212 пъти.