През 1927 г. българският просветен деец и публицист Константин Стоянов-Вълканов публикува своите спомени за поведението на руските консули в Македония и Одрин и за убийството на Александър Ростковский в Битоля.
"Тъй загина човѣкътъ, който въ първитѣ години на своята дипломатическа кариера бѣше повиканъ да прокарва Игнатиевата политика за Санъ-Стефанска България, а въ Битоля въ интименъ крѫгъ е удостоявалъ за бѣсилка графа Игнатиева поради Санъ-Стефанския договоръ. Обаче, желѣзната логика на времето работѣше за първата комбинация. Още презъ 1898 г. Успенски, директоръ на руския археологически институтъ въ Цариградъ, при едно посещение на Битоля изказалъ своя възторгъ отъ здравината на българскитѣ позиции. Тѣзи позиции бидоха изгубени презъ Балканската война и свѣтовния катаклизъмъ. Само че катастрофата на България е свързана с крушението на Русия. "Ако Римската империя се обърне въ развалини, отъ свѣта какво ще остане?" Тѣзи думи на Тацита могатъ да се отнесатъ и за Русия по отношение на славянството. Да бѣше продължила Игнатиевата политика, нищо не се противи на предположението, че днесъ българитѣ щѣха да бѫдатъ въ Солунъ, а руситѣ - на Босфора."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Константин Стоянов Вълканов е виден български просветен деец и публицист; член-основател на МНИ.

---