

Големият българският просветен деец и публицист от Егейска Македония Константин Стоянов-Вълканов за историческите сръбски претенции на Македония и българите там.
"Ето какво казва по тоя въпрос Ягич, много по-авторитетен учен и от Новаковича: „Не требва да се смесват политическите намерения на сръбските владетели с отношенията на народите, и би било погрешно да се мисли, че сръбската народност преобладавала всекъде, дето достигала държавната власт на сърбите“.
До същото заключение се дохожда и след прочитане писмото на Душана от Серес, писано до венецианския дож, Андрей Дандоло, на 15 октомври 1345 г.: „Стефан, по милост Божия, крал на Сърбия, Диоклея, Захлумие, Зета, Албания и приморската област, съучастник на не малка част от българското царство и обладател почти на цела Византия“. Коя е тази pars Bulgariae, за която тука говори Душан? При роднинските и съюзничешки отношения на тогавашните два двора, българският и сръбския, България нищо не изгуби от своята територия в полза на Сърбия; следователно, pars Bulgariae тук е равносилно на pars Macedoniae, населена повечето с българи и отнимана постепенно на византийците от сърбите, освен Солун, който си остана гръцки."
"Днешна Сърбия има в своите граници 8 подчинени народа: ромъни, немци, маджари, словинци, харвати, албанци, турци и българи. Повечето от тех в културно отношение стоят по-горе от самите сърби."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Константин Стоянов Вълканов е виден български просветен деец и публицист; член-основател на МНИ.