Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Спомени от миналото в борческа Македония. В Охридска околия с четата на Долно-Дебърцко-Малесийския войвода Тасе Христов преди въстанието 1903 год." (машинопис), Варна, 20 юли 1958 година
Христо Настев от Щип, Вардарска Македония - "Спомени от миналото в борческа Македония. В Охридска околия с четата на Долно-Дебърцко-Малесийския войвода Тасе Христов преди въстанието 1903 год." (машинопис), Варна, 20 юли 1958 година


Увеличи
Описание

Секретарят на ревизионната чета на Битолски революционен окръг Христо Настев разказва за обиколката ѝ из Охридско през пролетта на 1903 г. Четата, водена от Тома Давидов, обикаля из селата Белица, Турие, Црвена вода, Збъжди, Велгощи, Ържино, из планината Караорман и местностите "Ума" и "Езерище".

Охридската околия беше разделена на пет револ. участъка, съобразно разположението на селата: Горнодебърцки, Долнодебърцки, Малесийски, Езерски и Дримколски - известни по наименованията на местностите. (...)
Селото Ържино се числи към групата с българско население в планинския участък "Жупата", които административно са подведомствени на Дебърската околия, а по статута на ВМОРО към Малесийския револ. участък. С отиването ни в Ържино ни се указа особено гостоприемство. За посрещането ни бяха излезли вън от селото повече от 20 души селяни добре въоръжени, начело с ръководителя на селския комитет. От с. Збъжди бяхем взели с нас и таткото на Тасе дедо Христо - "стария комита", както го именуваха всички. (...)
В с. Ържино се наложи да удовлетворим желанието и на майката на войводата Тасе Христов да видела с очите си началника на ревизионната чета Т. Давидов, за да ѝ се "згреяло сърцето", както се е изразила на ръководителя на селския комитет, който я доведе и представи лично на Давидов. Още с пристъпването си да ни доброса, умилно се приближи да целуне първо ръка на Давидов, но той я отклони, като ѝ каза шеговито: "Ако съм с брада, не съм поп, нито владика да ми целувате ръка..." (...)

-Како ке чинам во Бугария, когато нашите дечиня са тука с пушки во планината да се борят? Когато и вие от Бугария сте дошли да се борите за Македония, голем срам ке биде за нази да бегаме, когато тука сме потребни. Пощо ми е живото во тугина? Да ве оставим да ве затрият ли нашите душмани? Ке се бориме и ние жените, барабар со вази, за да ви помогнем, па како е рекъл Господ, за всички, така и за нази...


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Настев (1876-1962; Варна) е български революционер, деец на ВМОРО. Председател е на революционния комитет на ВМОРО в Бунар Хисар, Одринска Тракия. Секретар е на четата на Тома Давидов и е делегат на Смилевския конгрес през 1903 г. Участва в Илинденското въстание, като част от четата на Георги Попхристов. Началник на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил. Член е на Илинденската организация.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 842 пъти.